Make your own free website on Tripod.com
   
             БРЦК-НОВ 

 • ПОМНИМ ЛИ ГИ ? • ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ • ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ • ФОТО ГАЛЕРИЯ • БРЦК-НОВ •

                        ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА

          БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ

          Ще имаме едно знаме на което ще пише:

 

                       

"Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско - тиранска или монархична система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт."

                                      Из "Нареда на работниците за освобождение на българския народ"

Българският революционен централен комитет (БРЦК) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.

Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на Георги Сава Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

Липсва единомислие по въпроса за началната дата на създаването на БРЦК. Приема се за такава 1869 г. Други приемат, че е създаден от Васил Левски през 1870 г., когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация, и че е избран общ БРЦК с председател Любен Каравелов на Общото събрание в Букурещ през май 1872 г.

Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград (1868 г.) и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година.

Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Сава Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.

През октомври 1869 г. е изграден и самият Български революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма.

Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. "Народное дело" (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. "Свобода" (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата "Български глас", издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи:

Във връзка с активизирането на националнореволюционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен.

За внасяне на единство в революционната дейност от 29 април до 4 май 1872 г. в Букурещ се провежда Общо събрание, на което се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация.

Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация.

Ударът, нанесен на вътрешната революционна организация, в резултат на необмислените действия на Димитър Общи, се отразява тежко и върху самия Български революционен централен комитет (БРЦК).

След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на комитета. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като наскоро след това попада в ръцете на османските власти.

През есента на същата година функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на Панайот Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на Панайот Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена.

През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя за следващ заместник на Васил Левски в Българско Стефан Стамболов. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Любен Каравелов, К. Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура в него. Функциите на ЦК в българските земи поема Русенският революционен комитет.

След закриване на Общото събрание Стефан Стамболов се прехвърля в българските земи и установява контакт с някои от старите революционни комитети.

В края на декември 1874 г. между членовете на БРЦК настъпва сериозно разногласие по въпроса за насоките на неговата бъдеща дейност, в резултат на което през лятото на 1875 г. Любен Каравелов е отстранен от неговите редове. Революционната пропаганда се възлага на Христо Ботев. Той става и редактор на неговия печатен орган - в. "Знаме".

През 1875 г. започва третият период в съществуването на БРЦК. Най-силно влияние върху неговата дейност по това време оказват радикално-революционните възгледи на Христо Ботев.

През лятото на същата година избухва въстание в Босна и Херцеговина, което подтиква ръководителите на БРЦК към идеята за незабавно организиране на въстание в българските земи. Разгръща се активна дейност за неговата подготовка. По различни причини то избухва преждевременно през есента на 1875 г. и се ограничава само в Старозагорско, Шуменско и Търновско (известно е като Старозагорско въстание – 1875 г.). Неговият неуспех довежда до нова криза в Българския революционен централен комитет, в резултат на което Христо Ботев си подава оставката. Скоро след това и самият комитет се разпада.

Разгарящата се Източна криза подтиква привържениците на революционните действия в края на 1875 г. да изградят Гюргевския революционен комитет, който на практика се явява продължение на Българския революционен централен комитет.

Изграждането на Българския революционен централен комитет (БРЦК) бележи последния и най-висок етап в организираното националнореволюционно движение на българския народ, връхна точка на което се явява Априлското въстание (1876 г.).

За връзка с нас e-mail: brcknov@abv.bg

Dir.bg - Българският Интернет портал