Make your own free website on Tripod.com

 

 

 

 

 

’аджи ƒимитър 

∆ив е той, жив е! “ам на Ѕалкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

Ќа една страна захвърлил пушка,

на друга саб€ на две строшена;

очи тъмне€т, глава се люшка,

уста проклинат ц€ла вселена!

 

Ћежи юнакът, а на небето

слънцето спр€но сърдито пече;

жетварка пее нейде в полето,

и кръвта още по силно тече!

 

∆етва е сега... ѕейте, робини,

тез тъжни песни! √рей и ти слънце,

в таз робска зем€! ўе да загине

и то€ юнак... Ќо млъкни сърце!

 

“оз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жале€т

зем€ и небе, зв€р и природа

и певци песни за него пе€т...

 

ƒенем му с€нка пази орлица

и вълк му кротко раната ближе;

над него сокол, юнашка птица,

и т€ се за брат, за юнак грижи!

 

Ќастане вечер - месец изгрее,

звезди обсип€т свода небесен;

гора зашуми, в€тър повее, -

Ѕалканът пее хайдушка песен!

 

» самодиви в б€ла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, -

тихо нагаз€т в трева зелена

и при юнакът дойдат та седнат.

 

≈дна му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

трета го в уста целуне бърже -

и той € гледа, - мила, засмена!

 

" ажи ми, сестро, де -  араджата?

ƒе е и мойта в€рна дружина?

 ажи ми, пък ми вземи душата, -

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

» плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, -

лет€т и пе€т, дорде осъмнат,

и търс€т духът на  араджата...

 

Ќо съмна вече! » на Ѕалкана

юнакът лежи, кръвта му тече, -

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли - пече!

 

»Ћ№ќ ¬ќ…¬ќƒј

ѕрочул се »льо войвода
по та€ гора зелена,
при та€ вода студена:
»льо е юнак над юнак -
не дава хайта да мине,
не дава золум да бъде,
не дава обир да стане
по та€ –ила планина
от разните ми читаци!
—ъбрали ми са набрали
и турци, и арнаути,
и чернокожи цигани,
а че при пашата отишли
и на пашата думали:
- ѕашо ле, царска заптийо,
€ дай ни пашо низами
в ћелнишки села да идем,
»л€ да си уловим,
да му главата отрежем,
че е разплакал агите,
че е прол€л турска кръв
на ходжи и на хаджии,
на паши и на а€ни,
на молли и на дервиши! -
ѕашата свика низами,
та им сърдито поръча:
- ¬ ћелнишки села идете,
»л€ войвода хванете
и го в тъмница хвърлете! -
Ќизами думат с жален глас:
- ѕашо ле, царска заптио,
прати ни долу в —тамбула
с цар€ да се биеме,
ала ни, пашо, не пращай
»л€ да си ловиме,
че ми е »льо войвода -
на  рали ћарко детето!

’айдути

 

я надуй, д€до, кавала,

след теб да викна - запе€

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи -

за „авдар страшен хайдутин,

за „авдар вехта войвода -

синът на ѕетка —трашника!

ƒа чу€т моми и момци

по сборове и по седенки;

юнаци по планините,

и мъже в хладни механи:

какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата зем€ хубава!

јх, че мен, д€до, доде€

любовни песни да слушам,

а сам за тегло да пе€,

за тегло, д€до, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

кахъри, черни €дове!

“ъжно ми й, д€до, жално ми й,

ала засвири - не бой се, -

аз нос€ сърце юнашко,

глас имам меден загорски,

таСко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища -

горите ще € поемат,

долища ще € повтор€т,

и тъгата ми ще мине,

тъгата, д€до, от сърце!

ѕък който иска, та тегли -

тежко му нима ще кажа?

ёнакът тегло не търпи -

ала съм думал и думам:

Ѕлазе му, който умее

за чест и вол€ да мъсти -

доброму добро да прави,

лоши€ с ножа по глава, -

пък ще си викна песента!

 

I

 

 ой не знай „авдар войвода,

кой не е слушал за него?

„орбаджи€ ли изедник,

или турските сердари?

ќвчар ли по планината,

или пък клети сюрмаси!

¬одил бе „авдар дружина

тъкмо до двайсет години

и страшен беше хайдутин

за чорбаджии и турци;

ала за клети сюрмаси

крило бе „авдар войвода!

«атуй му пее песента

на —транджа баир гората,

на »рин-ѕирин тревата;

меден им кавал приглаша

от ÷ариграда до —ръбско

и с €сен ми глас жътварка

от Ѕ€ло море до ƒунав -

по румелийски полета...

≈дин бе „авдар войвода -

един на баща и майка,

един на в€рна дружина;

мъничък майка остави,

глупав от татка отдели,

без сестра, „авдар, без братец,

ни нийде н€кой роднина -

един сал вуйка изедник

и деветмина дружина!...

’лапак дванайсетгодишен,

овчар го даде майка му,

по чужди врата да ходи,

на чужд хл€б да се научи;

но сто€ „авдар, що сто€ -

сто€л ми й от ден до пладн€!

» какво да ми спечели?

√ол€м армаган на майка -

тез тежки думи отровни:

"ўо ме си, майко, продала

на чуждо село аргатин:

овци и кози да паса,

да ми се сме€т хората

и да ми думат в очите:

да имам баща войвода

над толкозмина дружина,

три кази да е наплашил,

да владей —тара планина,

а аз при вуйча да сед€ -

при тоз сюрмашки изедник!

копилето му да бав€;

час по час да ме нахоква,

че съм се и аз увълчил,

че човек н€ма да стана,

а ще да гни€ в тъмница,

и ще ми капнат месата

на  ара баир на кола!...

ѕроклет бил човек вуйка ми!

ѕроклет е, майко - казвам ти,

не ща при него да сед€,

копилето му да бав€

и крастите да му завръщам.

яли ги свраки и псета!

ѕри татка искам да ида,

при татка в —тара планина;

татко ми да ме научи

на кТъвто иска зана€т."

«ави се майка, зама€ -

камък и падна на сърце;

гледа си в очи „авдара,

във очи черни, големи,

глади му глава къдрава

и ръда клета, та плаче.

„авдар € плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи,

майка си бърже попита:

" ажи ми, мале, що плачеш?

ƒа не са татка хванали,

хванали или убили,

та ти си, мале, остала

сирота, гладна и жъдна?"...

ѕрегърна майка „авдара,

в очи го черни целуна,

въздъхна, та му продума:

"«а тебе плача, „авдаре,

за тебе, дете хубаво,

писано още шарено:

ти ми си, синко, едничък,

едничък още мъничък,

а лоши думи хортуваш; -

как ще те майка прежали,

да идеш, синко, с татка си,

хайдутин като ще станеш!

“атко ти й снощи доход€л,

за тебе, синко, да пита -

много ме й съдил и хокал,

що съм те, синко, пратила

при вуйча ти, а не при него -

да види и той, че има

хубаво дете юначе;

далеч ли да го проводи,

на книга да се изучи,

или хайдутин направи,

по планината да ходи.

“риста й заръци заръчал,

в недел€ да те провод€

на хайдушкото сборище...

ўе идеш, синко „авдаре,

едничко чедо на майка!

ўе идеш утре при него;

ала те клетва заклинам,

ако ти й мила майка ти,

да плачеш, синко, да искаш,

с дружина да те не води,

а да те далеч проводи,

на книга да се изучиш -

майци си писма да пишеш,

кога на гурбет отидеш..."

 

–ипна ми „авдар от радост,

че при татка си ще иде,

страшни хайдути да види

на хайдушкото сборище;

а майка €дна, жалостна,

дете си мило прегърна

и... пак заръда, заплака!...

 

ќбесването на васил Ћевски

 

 

ќ, майко мо€, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

√арване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

ќх, зна€, зна€, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робин€,

затуй, че тво€т свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустин€.

 

ѕлачи! “ам близо край град —офи€

стърчи, аз вид€х, черно бесило,

и твой един син, Ѕългарийо,

виси на него със страшна сила.

 

√арванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци ви€т в пол€та,

старци се мол€т богу горещо,

жените плачат, пищ€т децата.

 

«имата пее свойта зла песен,

вихрове гон€т тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

нав€ват на теб скръб на сърцето.

 

 

   ƒо моето първо либе

 

ќстави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -

млад съм аз, но младост не помн€,

пък и да помн€, не ров€

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.

 

«абрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб б€х тогаз - вериги влачех,

та за една тво€ усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!

 

«абрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш € ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!

 

“и имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

„уйш ли как плачат сиромаси?

«а тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

 

ќ, махни тез думи отровни!

„уй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

 

«апей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как тегл€т без дом дечица!

 

«апей, или млъкни, махни се!

—ърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

“ам, де зем€ гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...

 

“ам... там бур€ кърши клонове,

а сабл€ ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в т€х зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

 

јх, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

 ървава да вдигна напивка,

от ко€ и любов немее,

пък тогаз и сам ще запе€

що люб€ и за що миле€!...

 

 

ƒј Ќ≈ √» «јЅ–ј¬яћ≈

 

• ѕќћЌ»ћ Ћ» √» ? • »—“ќ–»„≈— » ƒќ ”ћ≈Ќ“» • ÷≈Ћ» » «јƒј„» • ‘ќ“ќ √јЋ≈–»я • Ѕ–÷ -Ќќ¬ •

                                  

–айна ѕопгеоргиева ‘утекова, по-известна като –айна  н€гин€, е българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за јприлското въстание. ¬ ден€ на об€в€ването на въстанието, т€ го разв€ва редом с Ѕенковски.–айна ‘утекова е родена през 1856 г. в ѕанагюрище.—лед јприлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдани€: бита и оставена на хл€б и вода повече от месец в ѕловдивски€ затвор.—лед това –айна усп€ва да стигне в ћосква с подправен паспорт. “ам учи три години медицина и става акушерка. Ќаписва сво€та Дјвтобиографи€У, изл€зла най-напред на руски език. ≈два през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху јприлското въстание. ¬ ћосква –айна усп€ва да уреди чрез жените от ƒамски€ благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малки€т й брат.–айна ‘утекова е поканена от митрополит  лимент за учителка в “ърново. “ри години по-късно т€ се връща в ѕанагюрище, за да се омъжи за ¬асил ƒипчев, който е кмет на града. ѕреместват се в ѕловдив, но по времето на —тефан —тамболов ƒипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.»мат пет сина: »ван, √еорги ¬ладимир, ѕетър и јсен. –айна осинов€ва и едно момиченце Ч √ина. ѕрез 1898 ¬асил ƒипчев е избран за народен представител и семейството се премества в —офи€. ”мира скоро вследствие на побоите в „ерната джами€ и –айна остава с шест деца, най-гол€мото от които е на 13 години. –аботи предимно в кварталите ДќрландовциУ и ДћалашевциУ. ѕоддържа тесни връзки със семейството на ’ристо Ѕотев.”мира 61-годишна на 29 юли 1917 г.

 

 

¬асил Ћевски (¬асил »ванов  унчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в  арлово в тогавашната ѕавлик€нска кааза (област) в семейството на »ван  унчев »ванов и √ина ¬асилева  араиванова. »ма двама брат€ Ч ’ристо и ѕетър Ч и две сестри Ч јна и ћарийка.

¬асил Ћевски е най-малко известен с официалното си име, както и с духовното си име д€кон »гнатий. —ами€т той се подписва в протоколите ƒ€кон Ћевский, а неговите съратници го наричат ¬асил ƒ€кона или само ƒ€кона или ƒ€кончето. »звестен е с н€колко турски псевдоними, например јслан ƒервишооглу  ърджалъ (¬. Ћевски) (документ на Ѕ–÷  - Ѕукурещ, 16 юни 1872 г.), ≈фенди јслан ƒервишооглу, както и с български псевдоними: √лавни€т книжар, “ропчо, ƒрагойчо и др., вкл. и един арменски - ќванес. —лед смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището јпостола на свободата или само јпостола, за което особена заслуга има »ван ¬азов. ¬асил Ћевски е идеолог и организатор на българската национална революци€, основател на ¬ътрешната революционна организаци€ (¬–ќ) и на Ѕългарски€ революционен централен комитет (Ѕ–÷ ).

Ћевски учи във взаимно училище в  арлово. ѕрез 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата брат€ сами остават да се грижат за семейството. ќт 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит ’аджи ¬асилий, таксидиот на ’илендарски€ манастир в  арлово и —тара «агора, учи две години в класно училище в —тара «агора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. Ќа 7 декември 1858 г. приема монашеството и името »гнатий в —опотски€ манастир "—в. —пас" под манти€та на йеромонах  ирил, а през следващата 1859 г. ѕловдивски€т митрополит ѕаисий го ръкополага за йерод€кон. ѕо-късно (1861 г.), под вли€ние на √еорги —ава –аковски, Ћевски се посвещава изц€ло на революционното дело. “ой владее отлично н€колко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

ѕрез 1862 г. заминава за —ърби€ и взема участие в ѕървата българска леги€ на –аковски в Ѕелград. “ам заради ловкост и храброст получава прозвището Ћевски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнени€). —лед разтур€нето на леги€та се присъедин€ва към четата на д€до »льо войвода. ѕрез 1863 г. заминава за –умъни€ и след кратък престой се завръща в Ѕългари€. ѕрез пролетта на 1864 г., навръх ¬еликден в —опот, Ћевски в присъствието на най-близките си при€тели сам отр€зва дългите си монашески коси. ќт този момент той става мирски д€кон (служител, помощник) на свободата ¬асил Ћевски. јрхимандрит ¬асилий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, но ѕловдивски€т митрополит заплашва сами€ ¬асилий с наказание, ако упортва в насто€ването си. 1865-1866 г. Ћевски е учител в с. ¬ойн€гово,  арловско, а след това (до 1867) в ≈никьой, —еверна ƒобруджа.  ато учител Ћевски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. ѕрез 1866 г. на румънска зем€ се движи в средите на ’аджи ƒимитър и —тефан  араджа. ѕрез ноември 1866 г. се среща с –аковски.

ѕрез 1867 г. става знаменосец в четата на ѕанайот ’итов. ¬ Ѕелград участва във ¬тората българска леги€ на –аковски (1867 Ц 1868). —лед разтур€нето й прави опит да премине в Ѕългари€ с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в «айчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. ќсвободен, Ћевски се прехвърл€ в –умъни€. —лед това отново се връща в «айчар и пак заминава за –умъни€.

—лед неуспеха на четническата тактика Ћевски стига до иде€та, че за успешни€ изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в Ѕългари€ чрез изграждане на мрежа от революционни комитети. Ќа 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из Ѕългари€, ко€то завършва през февруари 1869 г. ћарт-април 1869 г. се връща в –умъни€. «апочва втората си обиколка из Ѕългари€ на 1 май 1869 г., по време на ко€то основава революционни комитети. Ќа 26 август 1869 г. се връща в –умъни€ през –усе. ”беждава за преместването на революционни€ център в Ѕългари€, но не среща подкрепа.

¬ кра€ на 1869 г. Ћевски участва в създаването на Ѕ–÷  в Ѕукурещ и заедно с Ћюбен  аравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Ќапуска –умъни€ и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в Ѕългари€. ¬ кра€ на 1870 г. определ€ Ћовеч за център на ¬–ќ Ч Дѕривременно правителство в Ѕългари€У. Ќа 7 €нуари (стар стил, »вановден) 1872 г. основава в “ро€нски€ манастир първи€ монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах ћакарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).

ѕрез 1871 г. за помощници на Ћевски са изпратени ƒимитър ќбщи и јнгел  ънчев. —ъщата година изработва програма и проектоустав на Ѕ–÷ . »нициатор и участник е на първото общо събрание на Ѕ–÷  в Ѕукурещ (29 април Ч 4 май 1872 г.). ¬ кра€ на юни 1872 г. напуска Ѕукурещ и като пълномощник на Ѕ–÷  пред комитетите в Ѕългари€ започва преустройство на ¬ътрешната революционна организаци€. —ъздава окръжни комитети.

Ќа 22 септември 1872 г. ƒимитър ќбщи организира обир на турската поща в јрабаконак. Ћевски е против, но е подкрепен единствено от поп  ръстю Ќикифоров. «алав€нето на участниците нанас€ тежък удар на революционната организаци€. Ћевски получава нареждане от Ѕ–÷  и  аравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ¬–ќ от Ћовеч и да се прехвърли в –умъни€. Ќа 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полици€ до  ъкринското ханче (източно от Ћовеч). —ъдът го осъжда на смърт чрез обесване. Ќа 18 февруари1 (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на —офи€. ћ€стото на обесването на ¬асил Ћевски се намира в центъра на днешна —офи€, където е издигнат негов паметник.

ѕрез 1956 г. при археологически разкопки в църквата "—вета ѕетка —амарджийска" в центъра на —офи€ е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е т€лото на Ћевски. ”чените твърд€т, че не е, но според устни предани€ точно това е м€стото, на което т€лото тайно е препогребано след обесването. ѕолемиката периодично затихва и се възобнов€ва през годините, докато през 1986 г. ЅјЌ взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществ€ва. —порът н€ма официално решение и до днес.

Ѕележки

1. ќбесването на ¬асил Ћевски, 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговар€ на 18 февруари, а не на 19 по нов стил. «а подробности вижте стар стил.

ћисли

"Ќие гоним цар€ и неговите закони!"
"јко спечел€ - печел€ за ц€л народ - ако изгуб€, губ€ само мене си!"
"јко е за Ѕългарско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
"ƒа бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"
"÷елта ни в Ѕългарско е братство с всекиго, без да гледаме на в€ра и народност" "ўе има едно знаме, на което ще пише: Д—в€та и чиста република.У
Д«а ќтечеството работ€, байо!  ажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.У
Дјз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о да му служа до смърт и да работ€ по народна вол€ЕУ
Д»стори€та ни н€ма да прикачи заслугите ми на другиму.У
Дƒързост и посто€нство!У
Дјз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.У
Дƒнешни€т век е век на свободата.У

¬ъншни препратки

 

 

’ристо Ѕотев е български революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил Ч 6 €нуари 1848 г.) в град  алофер в семейството на даскал Ѕотьо ѕетков и »ванка Ѕотеваѕървоначално (1854Ц1858) учи в  арлово, където Ѕотьо ѕетков е учител, по-късно се завръща в  алофер, продължава учението си под ръководството на сво€ баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище. ѕрез октомври същата година заминава за –уси€ и се записва частен ученик във ¬тора ќдеска гимнази€, от ко€то е изключен през септември 1865 г. ѕрез октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село «адунаевка.ѕрез €нуари 1867 г. се завръща в  алофер, започва да пропов€два бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска  алофер. ѕо това време на 15 април във вестник Д√айдаУ, редактиран от ѕ. –. —лавейков, е публикувано първото стихотворение на ’р. Ѕотев Ч Дћайце сиУ.ѕрез октомври 1867 г. напуска  алофер и пристига в –умъни€, като живее в Ѕукурещ, Ѕраила, јлександри€, »змаил и √алац. –аботи в Ѕраила като словослагател при ƒимитър ѕаничков, където се печата в. Дƒунавска зораУ. ѕрез 1868 г. Ѕотев се записва в четата на ∆ельо ¬ойвода и пише стихотворението ДЌа прощаванеУ. „етата се разпада и не преминава ƒунава. ѕрез септември същата година постъпва в букурещкото медицинско медицинско училище, но го напуска. ѕрез февруари 1869 г. постъпва като учител в јлександри€, а през август същата година заминава учител в »змаил. ѕрез следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Ћевски. Ќа 10 юни 1871 г. издава първи€т си вестник Дƒума на българските емигрантиУ и живее в Ѕукурещ. ѕрез октомври същата година участва в годишното събрание на Ѕългарското книжовно дружество. ѕрез април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във ‘окшански€ затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Ћевски и  аравелов. «апочва работа като печатар при  аравелов. —писва във вестник Д—вободаУ, който си смен€ името на ДЌезависимостУ, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционни€ орган. Ќа 1 май 1873 издава сатирични€т в-к ДЅудилникУ. Ќа 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на Ѕ–÷ . ѕрез следващи€ месец става учител в българското училище в Ѕукурещ. «апочва активната му дейност като журналист и под негова редакци€ започва да излиза нови€ орган на революционната парти€ Ч в. Д«намеУ(8 декември 1874 г.). ѕрез 1875 г. издава преводите Д«а слав€нското произхождение на дунавските българиУ от ƒ. »ловайски и Д ремуций  ордУ от Ќ.  остомаров. ѕрез юли същата година сключва граждански брак с ¬енета. ѕрез септември 1875 г. съвместно със —тефан —тамболов издава стихосбирката Дѕесни и стихотворени€У и Д—тенен календар за 1876 годинаУ със стихотворението Дќбесването на ¬асил ЋевскиУ. Ќа 13 април 1876 г. се ражда дъщер€та на ’ристо Ѕотев и ¬енета - »ванка. Ќа 5 май издава вестник ДЌова Ѕългари€У.ћай 1876 г. Ч вследствие новината за јприлското въстание, Ѕотев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. ќт √юргево се качва с част от четата на кораба Д–адецкиУ на 16 май и един ден по-късно застав€т капитана ƒагоберт ≈нглендер да спре на български€ бр€г.ќт  озлодуй четата на Ѕотев се отправ€ към Ѕалкана, минавайки през десетина села. ћного малко българи обаче се присъедин€ват към четниците, въпреки предварителните очаквани€. „етата води н€колко бо€ с преследващите € турски потери.Ќа 20 май(н.с. - 1 юни) 1876 г. е последни€т тежък бой Ч привечер след сражението куршум пронизва Ѕотев. “ова се случва в подножието на вр.  амарата във ¬рачански€ балкан.

√еорги Ѕенковски (истинско име: √аврил √руев ’лътев) е български революционер, основна фигура в организаци€та и ръководител на јприлското въстание в 1876 г. в 4-ти –еволюционен ќкръг. –оден около 1843 година в  опривщица.»стинското му име е √аврил √руев ’лътев, има една сестра -  уна. »ма тежко детство, баща му умира през 1848 и това го принуждава да учи само до 3-ти клас, след което се глав€ва да учи терзийски зана€т, за да изхранва семейството си. —тава успешен абаджи€ още в ранна възраст и търгува и пътува в различни краища на јнадола.¬ началото на 1875 г. пристига в Ѕукурещ, където се сближава с българските революционни кръгове. —то€н «аимов усп€ва да го включи в √юргевски€ революционен комитет. Ѕенковски участва в неговата група, ко€то планира атентат срещу султан јбдул јзис. ќт него получава и паспорта на пол€ка јнтон Ѕенковски и така √аврил е прекръстен на √еорги Ѕенковски. ѕланът се провал€ и Ѕенковски се връща в –умъни€. ѕо това време се сближава с ѕанайот ¬олов, избран за водач на 4-и революционен окръг. ƒвамата минават ƒунава и започват организаци€та около подготовката на планираното от Ѕ–÷  въстание в ѕловдивски окръг.ѕо време на об€в€ването на въстанието на 20 април 1876 в  опривщица Ѕенковски е в ѕанагюрище, заедно с повечето други апостоли. Ѕлагодарение на неговата смелост, решителност и пон€кога самонаде€ност той измества ¬олов като водач на въстанието. ’въковатата чета, с ко€то неуморно обикал€ цели€ регион и усп€ва да мобилизира и мотивира много въстанници играе централна рол€ във военните действи€ на въстанието.—лед жестокото потушаване на бунта в ѕанагюрски€ регион Ѕенковски се оттегл€ —тара планина с малка дружина с цел да достигне румънски€ бр€г. ¬ последствие групата се раздел€ и с него остават «ахари —то€нов, отец  ирил и —тефо ƒалматинеца. ¬ъпреки че е май месец, времето е нетипично студено през пролетта на 1876 г. —лед 10 дни мъчително скитане, групата революционери бива предадена д€до ¬ульо на турската власт, ко€то организира засада на мостче на река  остина, близо до село –ибарица, “етевенско. ќт огнестрелни€ залп като по чудо се спас€ва само «ахари —то€нов. Ѕенковски бива убит на м€сто. “урците отр€зват главата на войводата Ѕенковски и € измиват в едно кладенче, където много българи почитат паметта му вс€ка година.

  

 иро ѕетров «анев, по-известен само като Ѕачо  иро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. ”частва в българското националнореволюционното движение.–оден е на 7 юли 1835 г. в √орни “урчета, днес Ѕ€ла черква, в семейството на говедар€ ѕетър «анев. »ма двама брат€ Ч поп √авраил “рифонов и ’ристо »ринчев.—лед като учи в селското килийно училище, Ѕачо  иро постъпва в Ѕатошевски€ манастир. —лед 1852 г. учителства като селски даскал в  оювци (дн.  оевци), ћусина, ћихалци, ¬ишоград. ѕрез 1857 г. се завръща в Ѕ€ла „ерква, където преподава до смъртта си през 1876 г., с изключение на 1871 г. ќсновава читалища.ѕрез февруари 1872 г. става председател на революционни€ комитет в Ѕ€ла „ерква. огато през 1876 г. избухва јприлското въстание, Ѕачо  иро става един от организаторите и подвойвода на четата на ѕоп ’аритон, ѕетър ѕармаков и ’ристо  араминков, които действат в западната част на ѕърви търновски революционен окръг. ”частва в сражени€та при ƒр€новски€ манастир, но след десетдневна обсада четата, в ко€то участва, е разбита.Ѕачо  иро е изправен пред съд във ¬елико “ърново, където е обесен на 28 май 1876 г.

»ли€ ћарков ѕопгеоргиев, по-известен като »льо войвода, е български хайдутин и войвода, см€тан за национален герой и в –епублика ћакедони€. –оден е на 28 май 1805 г. в Ѕерово, днес на територи€та на –епублика ћакедони€, в семейството на бедни€ земеделец ћарко ѕопгеоргиев. «а »льо войвода са създадени много народни песни. “ой е наричан още  ара »ли€, »льо Ѕеровчанина, »льо ’арами€та, »льо Ўопа, »льо ћалашевски, д€до »льо, капитан »льо.ƒетството на »ли€ преминало като това на всички деца в селото Ч с по-малко игри и с повече работа. “ой бил добър помощник на родителите си, които от малък го пращали да пасе овце и коне по околните баири.ћомчето расло на вол€ и сред връстниците си изпъквало със сво€та разсъдливост и съобразителност Ч било надарено със силна памет. ¬ Ѕерово по онова време е н€мало училище и »льо ћарков останал неграмотен до кра€ на живота си.ѕрез 20-те и 30-те години на ’≤’ век Ѕерово е имало облика на негол€мо градче. ∆ителите му се занимавали със скотовъдство, земеделие и малко търгови€. “ози край не бил засегнат от кърджалийските набези и неговото население живеело сравнително спокойно. ¬се пак в отделни случаи местните бейове и аги са му припомн€ли кои са истинските господари тук. Ќо »льо ћарков Ч вече момък с представителна осанка, широкоплещест и €к, бил измежду онези българи, които не преглъщали оскърблени€та.≈дин ден беровски€т бюлюкбаши€ с неколцина сеймени се настанил Дна гостиУ у дома на ћарко ѕопгеоргиев. —танало €сно какво ги е отвело там Ч хубостта на двете »льови сестри. –азбрал, че е застрашена честта им, момъкът застанал срещу бюлюкбаши€та и с твърд глас поискал от него да напусне дома му. Ѕюлюкбаши€та се заканил да си отмъсти за тази обида, но заканата така и не се осъществила.ћестните османлии нарекли сина на ћарко ѕопгеоргиев  ара »ли€, т.е. „ерни€ »ли€. “ова е показателно за отношението им към него. ¬ъпреки, че »льо бил с мургава кожа, веро€тно турците са имали друго предвид: освен ДчеренУ, ДкараУ означавало ДстрашенУ.ќколо 1830 г. »льо ћарков, вече двадесет и пет годишен мъж, напуснал родното Ѕерово, за да отиде в –илски€ манастир. “ам заел длъжността на пандурин Ч т.е. пазач. «адачата му била да брани манастирските имоти от върлуващите разбойнически шайки. Ќай-често нападателите били арнаути. ѕредполага се, че »льо не е бил сам и веро€тно с него е имало още хайдути, които са му помагали. ато пандурин той служил в манастира 18 години. ѕрез 1848 г. се завръща в Ѕерово и се жени за съсел€нката си ÷она. ќт не€ му се раждат три деца: дъщер€та ¬елика и синовете Ќикола и »ван.ѕрез 1850 г. за неуредени лични сметки местни€т турчин ћехмед-байрактар убил брат му —танко. »льо войвода реагирал бързо и след два дни ћехмед-байрактар е намерен смъртно прободен с нож. “урците разбират кой го е убил и причакват »льо войвода в засада край дома му, но той не се по€в€ва.—коро след тази случка тръгнала мълва, че »льо предвожда хайдушка дружина в планината. √оворело се, че в дружината влезли едни от най-преданите другари на »льо Ч √еорги€ √рънчаро, «латко √олчо и —тоимен, който му бил станал байрактар. —лед две-три нападени€ над отделни османлии-разбойници слуховете за »льовата дружина се потвърждават. «аедно с името на войводата се споменават имената на ÷еко от √ърл€но, —таменко ћицов от ќчипал€, Ќико  амбера от ¬аксево Ч хора, които имали причина да Дхванат горатаУ.∆ителите на околните села били спокойни, защото разчитали на помощта на »льовата дружина в трудни моменти. Ќапример, когато на »льо войводата му се оплакват от чорбаджи€та гъркоманин ƒоказана, »льо влиза с дружината си посред б€л ден в Ѕерово и го убива насред мегдана. ћестните бейове и аги се стреснали, а българите си отдъхнали Ч имало кой да ги пази от своеволи€та на тираните.ѕредполага се, че по време на  римската война (1853 Ц 1856) »льовата дружина е набро€вала около седемдесет души. “€ представл€вала внушителна сила, за наличието на ко€то властта си е давала сметка. »звестно е, че в резултат на  римската война –уси€, покровителката на христи€нското население в турската държава, претърп€ва неуспех. “ози факт окуражава поробителите и се усилва потисничеството върху ра€та. ¬ района на »льо войвода обаче те не смеели да гнет€т населението. ¬ ƒупница, например, местните османлии замислили погром над българското население на градчето. Ќаучил, че срещу ¬еликден те се готв€т да кол€т българите, войводата праща хабер до властта, като предупреждава: Д÷€ла нощ ще обикал€м с дружината си край града и разбера ли, че н€кой пос€га на българите, ще изби€ всички мюсюлмани, а турските махали ще изравн€ със зем€та!У. «аплахата подействала и »льо пак спасил българите.ќфициалната власт се принудила да влезе в преговори с войводата. ћюдюрът на –адовиш бил упълномощен и се срещнал с »льо. Ќа въпроса му, защо създава непри€тности на царската власт, войводата отговорил, че докато не престанат беззакони€та и насили€та над българското население, н€ма да сложи оръжие Ч нито той, нито който и да бил от четниците му.“ези »льови думи мюдюрът предал на пашата в —копие, който от сво€ страна уведомил за състо€лата се среща в ÷ариград. ќттам изпратили известие с препоръката: да се обещае на »льо ћарков опрощаване на всичко, ако той преустанови хайдушки€ си зана€т и мирно се прибере при семейството си в Ѕерово. ¬ойводата дал съгласието си, но при условие, че му се издаде писмено опрощение, което ще гарантира безнаказаността на него и на другарите му. “урската власт се принудила да приеме поставеното условие и да го изпълни.≈два тогава »льо ћарков разпуснал дружината си и се завърнал в Ѕерово. Ќо малко продължил мирни€т му живот. Ѕеровските османлии не били забравили за убийството на ћехмед-байрактар. ∆адни за мъст, те изпратили платени убийци, но »льо ги изпреварва. ѕредупреден, той с верни€ си другар Ќико  амбера ги причаква край селото и ги избива. ќще същи€ ден двамата отново започват хайдушки€ живот. “ова станало през л€тото на 1855 г.¬ отговор властта арестува жената и трите деца на войводата и ги интернира в  юстендил, където ги изостав€ на вол€та на съдбата Ч без препитание, без никакви средства. “ук местните българи прав€т всичко възможно да облекчат тежката участ на »льовото семейство.¬ началото на 1856 г. османското правителство издало така наречени€ ’атихумаюн Ч височайши указ. ѕо силата на този документ тр€бвало да се обезпечи на всички поданици на султана правото на личността, имуществото и честта, независимо от класовата принадлежност, вероизповедание и националност. ¬ указа се казвало, че завинаги ще се изкорени злото и ще се осъществ€т редица икономически реформи. ƒекларирало се равноправие при разглеждането на съдебни въпроси, обещавало се, че ще се въведе ред и законност в импери€та.“ези обещани€ така си и останали на харти€. Ќо те подлъгали мнозина, а между т€х Ч и н€колко от »льовите хайдути. “е захвърлили пушките и се върнали към мирни€ живот. Ќе след дълго, обаче, сеймените ги заловили. ѕо нареждане на велики€ везир  бразлъ паша ги обесват Ч четирима в  юстендил, а други осем Ч в Ќиш. ћежду екзекутираните бил и ÷еко, един от най-старите четници на »льо и дългогодишен байрактар на дружината му.¬ластите, ликвидирали по този начин част от другарите на »льо, се окуражили от постигнати€ успех, и предприели по-широка и добре обмислена акци€ в ћалашевско и ѕи€нечко. —тремейки се веднъж завинаги да се справ€т с капитан  ара »ли€, те изпратили там многочислена редовна войска и башибозук. —ъщевременно те завардили планинските проходи.»льо войвода навреме разбрал за опасността. “ой търсил изход, за да спаси дружината си. ѕо това време до него достигат сведени€, че н€кои от най-известните войводи като »ван  улин и ÷еко ѕавлов, хайдути от —еверозападна Ѕългари€, са се прехвърлили в —ърби€, и че т€хната цел не е само да намер€т временно убежище на територи€та на сръбското кн€жество.»льо войвода се преместил в Ѕелград през есента на 1861 г. “ам той станал пръв помощник на √еорги —ава –аковски, като –аковски го натоварва със задачата да обучава част от доброволците в ѕърва българска леги€ за водене на партизанска война. ƒ€до »льо, както вече започнали да го наричат, се оказал вещ и незаменим инструктор. »мето му се споменавало редом с това на –аковски, и за него съобщават в донесени€та си европейските дипломати.ѕрез юни 1862 г. между белградчани и войници от турски€ гарнизон станало въоръжено сблъскване. “ова дало началото на обсадата на крепостта, където се намирал јшир паша. ƒ€до »льо се включил заедно с почти ц€лата си чета в ѕърва българска леги€, и станал командир на един от батальоните, щурмуващи крепостта. Ћично той на н€колко пъти повеждал легионерите, удивл€вайки със смелостта си европейските наблюдатели. Ќамесата на чуждите консули обаче осуетила открилата се възможност крепостта да бъде превзета, и военните действи€ били прекратени. „аст от българските доброволци от ѕърва българска леги€ били настанени начело с д€до »льо в  рагуевац.—лед две години войводата се върнал в Ѕелград. “ам се заселил с двамата си пораснали синове. ¬ сръбската столица »льо ћарков бил на особена почит и често кн€з ћихаило ќбренович го канил да присъства на военни паради и провеждане на войскови учени€ и стрелби. Ќаграден е с орден и получил капитанско звание, и дори му била отпусната месечна пенси€ от 150 динара.ѕрез 1876 г. —ърби€ започва подготовка за война с “урци€. ѕо тази причина в Ѕелград се стичат бивши хайдути, четници и бегълци от поробената родина. ¬ъпреки че »льо ћарков бил вече седемдесетгодишен, той не се поколебава и сформира чета от триста души, сред редиците на ко€та били и двамата му синове.¬ началото на военните действи€ д€до »льовата чета водила самосто€телни сражени€, но след това е включена в руско-албански€ батальон, командван от руски офицери-доброволци. ¬ една от битките д€до »льо бил тежко ранен. Ќаложило се да го оперират, и месеци наред след операци€та той лежи в болницата, където за него се грижи милосърдната сестра —офи€, сръбкин€ по произход. ѕо-късно т€ станала негова втора съпруга. огато –уси€ об€вила война на “урци€ на 12 април 1877 г., »льо ћарков бил все още в болницата. ћалко по-късно той получил писмена покана от щаба на действащата руска арми€ да участва във войната като войвода на чета. ѕрепоръчал го е ’итрово, бивш консул на –уси€ в Ѕитол€.ƒ€до »льо се отзовал с готовност на поканата. ¬ъпреки незаздравелите си рани и опасността д€сната му ръка завинаги да остане недъгава, стари€т поборник заминал за —вищов, където бил щабът. “ук вече били дошли н€кои от най-известните войводи: √еорги ѕулевски, ƒимитри€ “рифунов, √еорги јнтонов, капитан √еорги€, √ригор ќгненов. Ќе след дълго командуването ги изпратило в Ћовеч, където войводите и техните чети били екипирани и въоръжени от доброволци.¬ кра€ на л€тото четата на »льо ћарков набро€вала петдесетина мъже Ч доброволци от  юстендилско и ћакедони€, мнозина от които години наред не са се раздел€ли с пушките си. ѕодобен бил съставът и на другите чети от българи, които заедно с д€до »льовата са придадени към «ападни€ отр€д на генерал √урко. “€хната задача е заедно с руските волонтори да преминат —тара планина, да завземат —офи€ и оттам с бърз ход да се €в€т в тила на турските войски, атакуващи Ўипченски€ проход.«апочнала една особена трудна операци€: превозването на руските оръди€ през зимни€ балкан. ƒни и нощи почти без почивка, макар и бавно, руси и българи, обединени от една цел, напредват през район, където турските войски не ги очакват. ¬ тези изключително тежки моменти особено се отличават четите на капитан √еорги€ и на д€до »льо. Ћично генерал √урко след преминаването на балкана наградил двамата войводи с ордена за храброст —в. √еорги и им изказал благодарност.ћалко преди победоносното влизане на освободителите в —офи€, всички български чети от отр€да на генерал √урко били дадени в подчинение на д€до »льо. ¬ключват ги към сборни€ отр€д на подполковник ёрий јнтониевич «адерновски, който получил заповед за преследва турските войски от софийски€ гарнизон по направлението –адомир Ч  юстендил.Ќа 27 декември ръководената от д€до »льо чета вл€зла без бой в –адомир. “ук войводата, подпомогнат от архимандрит «инови ѕоппетров, установил временно управление на града. Ќа 2 €нуари 1878 г. бил освободен и ƒупница. ѕо-нататъшни€т ход на сборни€ отр€д обаче е спр€н Ч дошло е известие да не се настъпва към  юстендил, тъй като вече са започнали преговори.ƒ€до »льо не можел да се примири с мисълта, че  юстендилски€т край ще остане в турски ръце. — мълчаливото съгласие на подполковник «адерновски той повел четата си. Ќа 6 €нуари се установил на бивак в село  он€во. ѕет дни по-късно, подпомогнат от един ескадрон на четвърти улански харковски полк, »льо ћарков влиза в  юстендил, тържествено посрещнат от българското население на града. Ќа други€ ден обаче разузнаването докладва, че откъм  рива паланка настъпва редовна турска войска. ƒанните за нейната численост са точни: два табора анадолска пехота, една кавалерийска част и две планински оръди€, както и многоброен башибозук. —ъпротивата срещу тези сили била безсмислена. ћалобройни€т руски ескадрон и четата на д€до »льо били принудени да се изтегл€т от  юстендил.“ова било само временна м€рка с цел да не пострада градът. ѕовторно, и този път завинаги,  юстендил бил освободен на 17 €нуари от един силен отр€д, командван от генерал ћайендорф, подпомогнат от четата на д€до »льо. “ова станало само два дни преди подписването на примирие в ќдрин. —поред него демаркационната лини€ минавала по билото на ќсоговската планина, като изкуствена разделила областта ѕи€нец. “ака че южната й част и ћалешевско с родното Ѕерово оставали в турски ръце. »менно за там в кра€ на €нуари се отправил д€до »льо и четата му. »льо ћарков освободил ѕи€нец само временно, за около 100 дена.ѕрез март в —ан —тефано депутаци€ от видни българи поднесла благодарствен адрес до император јлександър ≤≤, подкрепен от двеста хил€ди подписа. Ќа церемони€та присъствал и д€до »льо, поканен от руското главно командване. “ук го наградили с орден за храброст.—лед два месеца турската власт изпратила войски в освободената от д€до »льо ѕи€нечка околи€. —тари€т войвода разбрал, че нищо не може да направи Ч ѕи€нец бил извън демаркационната лини€ и русите не позволили да се наруши договорът. ѕо това време д€до »льо се установил със семейството си в  юстендил, където решил да доживее дните си. Ќо не за дълго.—лед оповестените в кра€ на юли решени€ на Ѕерлински€ конгрес, вълна от протести зал€ла ц€лата страна. ¬ н€кои от по-големите градове се създали комитетите ≈динство, чи€то задача била да се поведе борба за освобождението на останалите под робство българи. “е били основани от едни от най-изтъкнатите н€когашни националреволюционери, прочути войводи и опълченци. —ред т€х бил и »льо ћарков.—лед избухването на  ресненско-–азложкото въстание в района на днешни€ Ѕлагоевградски окръг, д€до »льо, един от активните участници в неговата подготовка, не се поколебал да поведе чета, въпреки своите 73 години.¬ кра€ на юли д€до »льо войвода, митрополит Ќатанаил ќхридски и ƒимитър ѕопгеоргиев Ч и тримата изключително попул€рни сред народа като борци за неговата свобода Ч се срещнали тайно с окръжните управители на  юстендил и √орна ƒжума€ (днешен Ѕлагоевград) Ч Ўевченко и ќвс€нний. —рещата се състо€ва в –илски€ манастир. Ќа не€ двамата окръжни управители дали съгласието си за започването на въоръжени действи€ на територи€та на днешна ёгозападна Ѕългари€.¬ъстанието избухнало на 5 октомври 1878 г. ѕървите сражени€ срещу турците, започнали в района на  ресненските ханове, били успешни.  ъм въстаниците се присъединили стотици българи, дошли от други краища. ¬ъстанието пламнало и в –азложко. ѕрез тези героически дни д€до »льо войвода действал с четата си в района западно от —трума. ѕознати му били всички местности, тъй като хайдутствал тук преди години. ¬ъстаниците гледали на него като на божество. ресненско-–азложкото въстание завършило с неуспех. Ќеполучили подкрепа, повече от старите войводи разформировали четите си. ƒ€до »льо се завърнал в  юстендил. ќстанал без средства, стари€т поборник бил принуден да моли за пенси€. ≈два две години по-късно Ќародното събрание му отпуснало двеста лева месечно, издействани след упоритото застъпничество на млади€ депутат —тефан —тамболов.ѕрез 1885 г. избухнала —ръбско-българската война. ¬ече осемдесетгодишен, »ли€ ћарков отново нарамва пушката. явил се доброволец и го включили в четата на ƒимитър ѕопгеоргиев Ѕеровски, ко€то действала в сръбски€ тил.¬естта за участието на престарели€ войвода във войната обходила цели€ фронт. ќфицерите идвали да му стиснат ръката, а войниците гледали на него с възхищение. «а т€х той бил символ на безгранична любов към отечеството, на преданост към идеалите на българина за свобода.«а заслуги в тази война »льо ћарков е награден с най-високото българско военно отличие Ч златен орден за храброст. —ръбското правителство обаче спира пенси€та, ко€то му била дадена от кн€з ћихаил ќбренович.»ли€ ћарков ѕопгеоргиев умр€л в  юстендил на деветдесет и три годишна възраст, на 17 април 1898 г., изпратен в последни€ си път от признателното гражданство на  юстендил и от представителни делегации на десетки градове от ц€ла Ѕългари€.

                                         

‘»Ћ»ѕ “ќ“№ќ, “одор “одоров —танчев, 1830 - 23 март 1907 г.

 

ƒеец на националноосвободителното движение, войвода. –оден в колиби √ърците, дн. гр. към с. ¬онеща вода, Ћовешко. —лед 1850 г. е хайдутин в четите на Ѕойчо войвода, ѕ. „ернев, —т. Ћюцканов ѕопов, ∆ельо войвода; води дружина из —тара планина. ѕриема четническата тактика, разработена и провеждана от √еорги –аковски, и в съответствие с плана му на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. ƒунав при —вищов. —лед разбиването й с още 4 души стига до —тара планина, присъедин€ва се към четата на ѕанайот ’итов и с не€ се оттегл€ в —ърби€. ”станов€ва се в ќдеса, където получава пенси€ от руското правителство. ѕрез 1875 г. е определен от Ѕългарски€ революционен комитет (Ѕ– ) да премине с чета в Ѕългари€, което не се осъществ€ва. ѕредвожда доброволческа чета в —ръбско-турската война (1876); участва и в –уско-турската освободителна война. ”мира в с. ƒве могили, –усенско.

“огава пашата ме предаде на двама заптии... “ези заптии ме заведоха в една особна ста€, гдето имаше един синджир на зем€та, навит на колело, и ме туриха да коленича на него. » си изл€зоха, като оставиха един часовой да ме пази. » тъй сто€х на този синджир повече от двадесет и четири часа. ѕрез това време влизаше един запти€ и ме питаше ще се призна€ ли. јз му казах, че и да ме изгор€т жив, аз н€ма що да кажа и че не зна€ нищо.

Ќай-после ме предадоха на един арнаутин на име »брахим. “ози арнаутин дойде при мене и ми каза да стана и върв€ след него. јз станах и отидохме в друг затвор, в който имаше диреци. » един запти€ имаше да ни чака.  азаха ми да се изправ€ до един дирек. ¬зе тогава арнаутинът едно въже и заедно със запти€та ме вързаха в дирека. —тегнаха ме така, щото не можех ни с крак, ни с ръка да помръдна, и изл€зоха. јз си мислех, че тъй ще ме държат и поне сега ще мога да задрем€. ƒогде аз тъй си мислех, арнаутинът пак дойде и носеше в ръцете си една конска торба с негасена вар и пепел. «акачи € на главата ми така, щото главата ми беше ц€ла в торбата, и започна да удр€ отдолу торбата. » всички€т прах се набиваше в очите ми. ƒържаха ме тъй около три-четири часа, като »брахим удр€ше торбата. “ози прах дотолкова ме задави, щото почна да тече вода от очите, устата и носа ми. » тази вода почна да гаси варта. јз вече припаднах, но като б€х вързан, не можах да падна. Ќай-после дадох знак да спре. “ой дойде при мене, сне торбата и ме попита:

- ўе кажеш ли?

јз му казах с глава, че ще кажа. “огаз ми донесе вода. »змих си лицето, което ц€лото се обели, като че беше с вр€ла вода попарено. ќчите ми се б€ха зачервили. — една дума, б€х обезобразен и не приличах на человек...

(»з спомените на ‘илип “отю за затвар€нето му в
“ърновски€ затвор през 1854 г.

ƒимитър Ќиколов јсенов, по-известен като ’аджи ƒимитър, е един от най-известните български воеводи. ”мира на връх Ѕузлуджа на 28 години. «а смъртта му ’ристо Ѕотев пише стихотворението Д’аджи ƒимитърУ.ƒимитър е роден в семейството на търговеца Ќикола и ћаринка јсенови.  огато е на 2 години, той и семейството му отиват на поклонение в …ерусалим и оттогава ƒимитър е хаджи€.ѕо време на хаджи —тавревото въстание 1862 г., хаджи ƒимитър излиза в Ѕалкана с чета и ц€ло л€то бродил из планината.ѕрез пролетта на 1864г. се включва в четата на —то€н войвода (—то€н ѕопов от —ливен) като знаменосец. „етата била от 12 души и имала за задача да убие търновски€ гръцки владика. ѕреди да вл€зат в ¬елико “ърново четата се разпада и четниците се отдел€т от войводата.  омандването се поема от ’аджи ƒимитър който ги повежда към —ливенски€ балкан, а през август се завръщат обратно в –умъни€.Ќа 21 май 1865г. в жилището на √. —. –аковски се сформира чета, между които са ’аджи ƒимитър, —тефан  араджа, ёрдан ёрданов - »нджето, ѕетър и “одор Ўиварови. Ќа 13 юни 1865г. четата преминава ƒунав под гр. —илистра и през Ћудогорието се отправ€ към  отленски€ балкан. ƒействува в района на р. “унджа, “върдица,  арлово, √аброво и прочутото хайдушко сборище јгликина пол€на. «авръща се в –умъни€ през август.ѕрез пролетта на 1866г. от –умъни€ преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: д€до ∆ельо, ’аджи ƒимитър и —тефан  араджа. —тига до —ливенски€ балкан където се раздел€ на три и действа до есента когато се събира и връща в –умъни€.ѕреминаването на четата съвпада и с публикуването на меморандума на “айни€ революционен комитет до султана и се свързало с него. ќт тук нататък думата "хайдутин" е заменена с думата "комита".ѕрез пролетта на 1868г. в –умъни€ се сформират четите на ’аджи ƒимитър и —тефан  араджа. √ол€ма част от четниците са били легионери във ¬тората българска леги€ в Ѕелград.Ќа 5 юни 1868г. четата преминава ƒунав с една геми€ и слиза близо до с. ¬ардим.ѕървото сражение води в лоз€та край  араисен с турска потер€ от около 1000 души. ќткъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до  арапанова кури€ в землището на с. √орна Ћипница.“ук на 7 юли четата води втори€ си бой като нанас€ значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени.Ќа 8 юли става сражение около село ¬ишовград, в местността ƒългидол. —ега там има изграден паметник.Ќа 9 юли в  анлъдере (местност пак в землището на ¬ишовград, на н€колко километра на юг - югоизток от ƒългидол) става кръвопролитно сражение (четвъртото на четата), в което четата е разбита. –анен и пленен е —тефан  араджа. ѕод ръководството на ’аджи ƒимитър останалите 58 души продължили към Ѕалкана. ƒнес в местността  анлъдере, името на ко€то означава "кървава река" на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници и местното население организира отбел€зване на четвъртата битка, около 22-и юли (9-и юли нов стил).Ќа18 юли 1868 г. при връх Ѕузлуджа в Ўипченска планина става последното сражение на четата при което е убит и ’аджи ƒимитър.

—“≈‘јЌ  ј–јƒ∆ј, —. “одоров ƒимов, 1840-1868 г.

–еволюционер, войвода. –оден в с. »чме (дн. —тефан  араджово), ямболско. ѕотомък на ћомчил войвода. ”частник в ѕърва българска леги€ в Ѕелград (1862). ѕрез 1864-1866 г. обикал€ с малка чета из —тара планина. ѕрез 1867 г. участва в организирането на чети в –умъни€ за Ѕългари€ и в създаването на ¬тора българска леги€ в Ѕелград. «аедно с ’аджи ƒимитър организира и предвожда чета, ко€то на 6 юли 1868 г. преминава р. ƒунав при с. ¬ардим, “ърновско, и се отправ€ към —тара планина. ќткрита и нападната от потер€ и редовна турска войска. “ежко ранен в бо€ в местността  анлъдере (при с. ¬ишовград, “ърновско). «аловен и обесен полумъртъв в гр. –усе.

ѕанайот »ванов ’итов (1830 Ц 1918) е български националреволюционер и четнически войвода.–оден е през 1830 г. в град —ливен. ѕрез 1858г. е хайдутин в четатата на √еорги “рънкин. ƒве години по-късно е избран за войвода. Ќеговата дружина е сред най-активните в ёгоизточна Ѕългари€. ѕри него са хайдутствали ’аджи ƒимитър, —то€н ѕапазов, ƒ€до ∆елю. —лед възванието на –аковски възприема четническата тактика и през 1853 г. с дружината си заминава за —ърби€.—ъобразно плана на –аковски, ѕанайот ’итов е определен за първостепенен български войвода.  ато такъв на 28 април 1867 г. преминава от –умъни€ в Ѕългари€ начело на значителна чета със знаменосец ¬асил Ћевски. — не€ по-късно се оттегл€ през —тара планина в —ърби€.ќт април 1872 г. е член на Ѕ–÷ . ѕривърженик е на иде€та за съгласуване на българското революционно движение със сръбските действи€ против “урци€.¬ойвода на доброволческа чета в —ръбско-турската война от 1876 г. и в –уско-турската война от 1877 Ц 1878 г.Ќаписва ћоето пътуване по —тара планина и животописване на н€кои бългаски стари и нови войводи (1872)—лед ќсвобождението ’итов живее в –усе. ¬зема участие в политически€ живот. ѕрез 1885 г. е начело на —ъединението в —ливен. «аради борбата му срещу режима на —тефан —тамболов е хвърлен в затвора.”мира на 22 март 1918г.

√еорги –аковски (истинско име —ава —тойков ѕопович; 1821 Ц 1867) е роден в  отел в будно търговско Ч зана€тчийско семейство. ”чи в местното килийно училище, продължава в  арлово при –айно ѕопович. ќт кра€ на 1837 г. постъпва в гръцко училище в  уручешме (÷ариград). »зучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. –еагира на всеки опит да се осме€т или оклевет€т българите с остро патриотично чувство. —вързва се с дейците на черковната борба Ќеофит Ѕозвели и »ларион ћакариополски. ѕрез 1841 г. пътува до јтина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. ѕътува до Ѕраила (под името √еорги ћакедон), след като узнава, че българи и гърци готв€т съвместно въстание. Ѕунтът е осуетен от румънските власти, но –аковски остава в Ѕраила, за да продъжи организирането патриотичните сили. »здържа се като частен учител по старогръцки и френски. ќтново румънската полици€ се намесва, но –аковски усп€ва да се укрие. ќбръща се към руски€ консул, но той го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848 г. го осъждат на смърт. “ъй като е бил гръцки поданик, гръцкото консулство се наема да го изпрати в јтина, но гръцки€т посланик в ÷ариград го изпраща тайно във ‘ранци€. ”станов€ва се в ћарсили€ за година и половина. —лед като не е възможно да учи в ѕариж, както му е обещал гръцки€ консул, той се връща в  отел и се включва в народната борба. «а да заблуди полици€та се преименува на √еорги –аковски. ќтново, заедно с еснафите в  отел, борещи се срещу чорбаджиите, са наклеветени пред турската власт. Ѕиват арестувани и във вериги откарани в ÷ариград. ќсъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. ѕо-късно –аковски е освободен. —традани€та в затвора описва в спомените си ДЌеповинен българинУ.

–аботи в ÷ариград като адвокат и търговец. ”частвува в черковната борба. ќт същото време датират и първите му литературни опити. ѕо време на  римската война (1853Ц1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Ўумен. —ъздава “айно общество с цел да събира и изпраща военни сведени€ на руското командване. ѕоради предателство е разкрит, арестуван и пратен в ÷ариград. ”сп€л да изб€га, организира чета от 12 души, ко€то през 1854 г. прехвърл€ »зточна —тара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. ¬оди си дневник. ѕоради оттегл€нето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в  отел, където замисл€ поемата Д√орски пътникУ и скицира спомените ДЌеповинен българинУ. ¬ началото на 1855 г. напуска  отел, отс€да в —вищов и пише първото си стихотворение Дѕостъп (марш) българскийУ. «аминава за Ѕукурещ, после Ч за Ќови —ад. “ам издава в. ДЅългарска дневницаУ (юни Ч октомври 1857), с който постав€ началото на българската революционна журналистика, като замисл€ и пробни€ брой на в. Дƒунавски лебедУ. ¬ Ќови —ад издава Дѕредвестник горского пътникаУ. «апочва да печата началото на поемата си Д√орски пътникУ, изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество. “урското правителство насто€ва пред австрийските власти да бъде арестуван и съден и отново поради гръцкото си поданство усп€ва да изб€га и се установ€ва за известно време в √алац (–умъни€) като после се прехвърл€ в ќдеса и постъпва като възпитател в ƒуховната семинари€. –уската цензура не му разрешава да печата вестници. »здава само едно от подготвените си съчинени€ Ч Дѕоказалец... У. ¬ 1860 г. отива в Ѕелград. »здава част от научните си трудове, довършва печатането на Д√орски пътникУ. «апочва издаването на в. Дƒунавски лебедУ (1860Ц1861). ќт 16 бр. нататък го издава и на френски език с цел да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. “ук състав€ план за освобождението на Ѕългари€ и Дстатут за едно ѕривременно българско началство в Ѕ€лградУ. —ъздава ѕървата българска леги€ (1862). Ќа 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци като леги€та веднага се намесва. ќчакваната война е избегната и –аковски е принуден да разпусне леги€та. “ой не се отчайва и подхваща нова иде€ за създаване на съюз на балканските христи€нски народи срещу “урци€. ѕрез 1863 г. посещава јтина, ÷етина и Ѕукурещ като влиза във връзка с държавници и общественици. »здава в. ДЅъдущностУ (1864) Ч списван на български и румънски с цел създаване на българско-румънски съюз. »здава в. ДЅранителУ и подпомага преминаването на хайдушки чети в Ѕългари€. Ѕългарската емиграци€ и създадени€ таен комитет са разединени. –аковски изработва Дѕривременен закон за народните горски чети за 1867-о л€тоУ. ѕродължава книжовните си занимани€. ѕроектира първа книжка на сп. ДЅългарска старинаУ и пише подробна автобиографи€. ”мира от туберкулоза в околностите на Ѕукурещ.

–аковски е първи€т идеолог и организатор на национално-освободителното движение в Ѕългари€ и е негов ръководител през първите 10 години. ќще като ученик в ÷ариград разбира значението на българското исторически минало за укрепване на националното съзнание.

√оце (√еорги) Ќиколов ƒелчев е революционер, водач на ¬ътрешната македоно-одринска революционна организаци€.Ѕългарската историографи€ го разглежда като български, а македонската - като македонски революционер.–оден e в  укуш през 1872 г. «авършва прогимнази€ в родни€ си град, след което продължва образованието си в —олунската българска мъжка гимнази€ "—вети свети  ирил и ћетодий". ѕрез 1891 г. постъпва във ¬оенното училище в —офи€, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 г. е учител в ўип, където учителства ƒаме √руев, един от основателите на ¬ћќ–ќ, ко€то по това време носи името Ѕългарски македоно-одрински революционни комитети. √оце ƒелчев е привлечен в организаци€та от ƒ. √руев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. ќсновната иде€ на ¬ћќ–ќ, е че освобождението на ћакедони€ и ќдринско е възможно чрез общо въоръжено въстание.  ато сво€ първоначална цел организаци€та си постав€ автономи€та на ћакедони€ и ќдринско в рамките на ќсманската импери€.ѕрез 1895 г. √. ƒелчев напуска учителството и се отдава изц€ло на революционна дейност. “ой е един от първите организиратори на пограничните пунктове на организаци€та в Ѕългари€ -  очериново, –ила,  юстендил, ƒупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на ћакедони€. ѕрез 1896 участва в работата на —олунски€ конгрес на ¬ћќ–ќ и заедно с √ьорче ѕетров изработва програмата и устава на организаци€та, който предвижда изграждането й на демократични основи. —лед конгреса √оце ƒелчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ÷  на ¬ћќ–ќ. “ой полага големи усили€ за изграждане на революционната мрежа, както и за снабд€ването на организаци€та с оръжие.ѕрез 1899 г. по инициатива на √. ƒелчев се пристъпва към изграждането на четнически€ институт на ¬ћќ–ќ, който изиграва изключително важна рол€ за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране.  ато главен ревизор на четите √. ƒелчев предприема н€колко обиколки из ћакедони€ и ќдринска “раки€. ѕрез 1902 г. заедно с √ьорче ѕетров участва в изработването новата програма и устава на организаци€та. “€ вече си постав€ за цел привличането и сплот€ването "на всички недоволни елементи в ћакедони€ и ќдринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономи€. ѕо това време името на организаци€та е “айна македоно-одринска революционна организаци€. ¬ъпреки постигнатите успехи в организационното й изграждане √. ƒелчев все още не е убеден, че т€ е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопостав€ на взетото в негово отсъствие решение от —олунски€ конгрес от 1903, за вдигане на въстание в ћакедони€ и ќдринско през пролетта на същата година. «аедно с ƒ. √руев и други революционни дейци усп€ват да отложат об€в€ването на въстанието за през л€тото на 1903 г., както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се об€ви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.ѕрез март 1903 г. четата на √оце ƒелчев взрив€ва моста на р. јнгиста - на железопътната лини€ —олун - ќдрин. ¬ началото на май същата година, на път за среща с водителите на —ерски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в с. Ѕаница, —ерско и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потер€ √оце ƒелчев пада убит. √ибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ¬ћќ–ќ.

ƒам€н (ƒаме) …ованов √руев е революционер, деец на национално-освободителното движение в ћакедони€ и ќдринско, един от основателите и идеолозите на ¬ћќ–ќ.Ѕългарската историографи€ го разглежда като български, а македонската - като македонски революционер. –оден е през 1871 г. в с. —милево, Ѕитолско. —редното си образование получава в —олунската българска мъжка гимнази€ а по-късно учи във ¬еликата школа в Ѕелград, както и истори€ във ¬исшето училище в —офи€ (дн. —офийски университет).  ато студент прави първите си опити да създаде революционна организаци€ за освобождение на ћакедони€.  акто пише в спомените си, в опитите си за създаване на подобна организаци€ заедно със съмишлениците си са следвали примера на българските революционни организации он 60-те и 70-те години на 19 век.ѕрез 1891 година е изключен от ¬исшето училище като заподозр€н в убийството на министър ’ристо Ѕелчев. ”станов€ва се в различни места в ћакедони€ - Ѕитол€, —милево и ѕрилеп, където учителства и прави опити за създаване на освободителна организаци€. ¬ своите спомени ƒаме √руев отбел€зва, че една от причините за опитите му за създаване на революционна организаци€ е засилилата се сръбска пропаганда в ћакедони€: "мислехме, че тр€бва да се тури на дневен ред иде€та за освобождение на ћакедони€ преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа".ѕрез л€тото на 1893 година се установ€ва в —олун, където работи в книжарницата на  оце —амарджиев. ѕрез октомври 1893 година усили€та му за създаване на революционна организаци€ се увенчават с успех. Ќа 23 октомври 1893 година в —олун заедно с д-р ’ристо “атарчев, »ван ’аджиниколов, ѕетър ѕопарсов, јндон ƒимитров и ’ристо Ѕатанджиев ƒам€н √руев постав€ началото на ¬ътрешната ћакедоно-ќдринска революционна организаци€ (¬ћќ–ќ), ко€то в различни периоди от своето съществуване носи различни имена - Ѕългарски ћакедоно-одрински революционни комитети (Ѕћќ– ), “айна ћакедоно-ќдринска революционна организаци€ (“ћќ–ќ) и др. ќсновна политическа цел на организаци€та е борбата за автономи€ на ћакедони€ и ќдринско. ¬ сформирани€ ÷ентрален комитет ƒ. √руев е избран за секретар-касиер. ѕрез следващата година ƒаме √руев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на ћакедони€. ѕрез есента на 1894 г. ƒаме √руев (по това време учител в българското училище в ўип) привлича в редовете на ¬ћќ–ќ нейни€ бъдещ ръководител √оце ƒелчев.ѕрез 1895 и 1896 година ƒ. √руев като инспектор на българските училища в —олунско, предприема редица обиколки с цел разшир€ване и укрепване на организационната мрежа. ”станов€ва контакти с ¬ърховни€ ћакедоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации.ѕрез 1898 г. властта го интернира в Ѕитол€, където впоследствие е назначен за учител от страна на органите на Ѕългарската ≈кзархи€. ѕрез август 1900 година е арестуван и прекарва близо две години в Ѕитолски€ затвор, откъдето продължава да ръководи организаци€та. ѕрез май 1902 г. заточен в ѕодрум кале в ћала јзи€, което му отнема възможността да участва в съдбоносни€ —олунски конгрес на ¬ћќ–ќ през €нуари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. ѕрез 1903 година е амнистиран. ¬ъпреки че заедно с √оце ƒелчев и други ръководители на ¬ћќ–ќ е против предсто€щето въстание, не може да го спре. ѕолага усили€ за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. ѕрез април 1903 г. е председател на —милевски€ конгрес на Ѕитолски€ окръг на ¬ћќ–ќ. Ќа него ƒаме √руев заедно с јнастас Ћозанчев и Ѕорис —арафов е избран за член на √лавни€ щаб. “ова му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещето въстание. «аедно с Ѕорис —арафов определ€ датата на въстанието в Ѕитолски€ окръг. ƒ. √руев участва активно в »линденско-ѕреображенското въстание, както и във възстанов€ването на ¬ћќ–ќ след негови€ злополучен край. »грае ръководна рол€ в организаци€та след 1903 г. и със сво€ авторитет усп€ва да потуши част от конфликтите в не€.ѕрез 1904 г. председателства ѕрилепски€ конгрес на Ѕитолски€ окръг на ¬ћќ–ќ, а през следващата година първи€ общ конгрес на организаци€та след въстанието - –илски€. ¬ъпреки че на –илски€ конгрес на ¬ћќ–ќ превес взима противоположното крило на организаци€та - т.нар. левица, ƒаме √руев е избран за член на ÷  и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Ќа 23 декември 1906 година четата на ƒаме √руев е открита от турските власти край с. –усиново, ћалешевско. ѕри завързалата се престрелка той е убит.

яне —андански е български революционер жив€л в кра€ на 19 и началото на 20 век. ≈дин от войводите на ¬ћќ–ќ след смъртта на √оце ƒелчев през 1903 година. яне —андански е роден през 1872 година в полите на ёгозападен ѕирин в с. ¬лахи до гр.  ресна. ѕрез 1878 г. —емейството му емигрира в Ѕългари€ и се заселва в ƒупница. ѕрез 1892 г. постъпва в 13 пехотен полк в  юстендил, а през 1895 г.се включва активно в живота на ¬ћ–ќ. ѕрез април месец на 1901 г. той сформира първата си чета, ко€то дава началото на неговата близо 15 Ц годишна непрекъсната революционна дейност.ѕрез 1902 година на път от Ѕанско за √орна ƒжума€ (Ѕлагоевград) яне —андански, ’ристо „ернопеев и  ръстьо јсенов отвличат протестантската мисионерка ≈лън —тоун и така започват аферата ћис —тоун. ѕоискани€т откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване на ¬ћ–ќ. ¬ъпреки преследвани€та, на 18 €нуари 1902 г., четата усп€ва да получи откупа в Ѕанско. ћалко по-късно мис —тоун е освободена и изнас€ много беседи в јмерика за македонската кауза.Ќараства напрежението между ¬ћ–ќ, на страната на ко€то застава —андански и ¬ърховни€ комитет, ръководен от генерал ÷ончев. —лед разгрома на »линденско-ѕреображенското въстание като ръководител на —ерски€ революционен окръг той застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение. —андански подкреп€ идеите за автономна ћакедони€ и балканска федераци€ . —лед смъртта на ƒам€н √руев, ръководител на ¬ћ–ќ, (загинал в престрелка с турците на 10 ƒекември 1906 г.) в организаци€та настава борба за власт, в ко€то —андански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Ѕорис —арафов, »ван √арванов и ’ристо ћатов.ѕрез 1907 г. —андански започва да застъпва иде€та, че македонски€т въпрос не тр€бва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа. ќт тази гледна точка всички, които агитират за обединението на ћакедони€ и Ѕългари€ тр€бва да бъдат посрещани от ¬ћ–ќ враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори.  ато организатор на екзекуциите на ћихаил ƒаев, а по-късно на Ѕорис —арафов и »ван √арванов —андански носи отговорност за започване на самоизтреблението и за подронването на българската кауза в ћакедони€ и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречи€ във ¬ћ–ќ.«аради това на конгреса през март 1908 г. в кюстендилското село ∆абокърт —андански е изключен от ¬ћ–ќ и осъден на смърт от “одор јлександров—лед младотурската революци€ през 1908 г. —андански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Ќародната федеративна парти€ Ц българска секци€. ѕротивниците му го обвин€ват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. ѕрез 1909 г. участва в похода на младотурците към ÷ариград и в детронирането на султан јбдул ’амид ≤≤. ¬последствие, разочарован от младотурците, се оттегл€ в –оженски€ манастир.ќт всички членове —ерски€ окръжен комитет Ц —андански, Ѕуйнов, Ѕрански, —крижевски,  антарджиев, ’аджиев, ѕаница и –адев Ц само един, ѕейо –адев пада от вражески куршум. ¬сички останали стават жертва на братоубийството, чието начало слага яне —андански.ѕо време на Ѕалканската война подпомага настъплението на българските войски. —андански е убит на 21 април 1915 г. в ѕирин, местноста Ѕалтата от јндон  ачарков. ѕогребан е на около 200 м източно от –оженски€ манастир. Ќа надгробната мраморна плоча се четат думите му: "ƒа живееш, значи да се бориш. –обът Ч за свобода, а свободни€т Ч за съвършенство."

“онка ќбретенова, известна като баба “онка, е родена в 1812 г. в гр. –усе. –одителите и “ончо ѕоставчи€та и ћинка “ончева са от с.„ервен. ∆енена е за “ихо ќбретенов известен абаджи€ и търговец в –усе. “€ оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на революционни€т комитет. –усенски€т революционен комитет, най-важни€т във вътрешността на Ѕългари€, е основан от сина и Ќикола ќбретенов, в нейната къща. Ѕаба “онка погребва и усп€ва да съхрани черепа на —тефан  араджа. —иновете и, јнгел, ѕетър, Ќикола и √еорги участват в различни чети и са убити или изпратени на продължително заточение. ѕо-малката ѝ дъщер€, јнастаси€(—и€), е женена за революционера, писател€ и публициста«ахари —то€нов

¬идни€т национал-революционер Ќикола “ихов ќбретенов е роден в гр.–усе (–усчук), административен център на ƒунавски€ вилает, на 28 май 1849 г.

—ин е на “ихо ќбретенов (6 декември 1808-1869 г.), заможен и просветен за времето си българин, който е обсъждал "народните български дела" с √еорги —ава –аковски, и на прочутата "баба" “онка ќбретенова (–усе 1812-1892 г.).

» седемте деца на “ихо и “онка, достигнали зр€ла възраст, са неразривно свързани с национално освободителните борби на български€т народ.

  • јтанас (р. 1835 г.наричан "стар иконом" или Ѕарбата) отговар€л е за скривалището в дома им, и за пренас€нето на оръжие и тайна поща;
  • јнгел (1837-1894) участник в четата на ’аджи ƒимитър и —тефан  араджа(1868 г.), е осъден на вечно заточение в крепостта —ен ∆ан ƒ'јкр(јки€,ѕалестина);
  • ѕетър(между 1840-1844 - 1868) участник в ≤≤ Ѕългарска леги€ в Ѕелград, четник в четата на ’аджи ƒимитър и —тефан  араджа, загива около гр.—евлиево;
  • ѕетрана (1842-1932) шие знамената за „ервеноводската чета(1875 г.), което по-късно е използвано от Ѕотевата чета, и знамето на —ливенската чета (1876 г.), пренас€ тайна поща и оръжение;
  • √еорги (след 1849-1876) убит е като четник в —ливенска чета на —тоил войвода;
  • јнастаси€ (1860-1926) помага дейността на брат€та си, след ќсвобождението като съпруга на «ахари —то€нов, редактира неговите произведени€.

ѕрез €нуари 1863 г., Ќикола ќбретенов, ученик в местното училище, участва в изгонването от –усе на гръцки€ владика —инесий.

ѕрез 1864 г. Ќикола ќбретенов завършва √лавното българско училище в гр.–усе.ѕрез есента на същата година отива при баща си в гр.—акча, днес в –умъни€, където основават първото българско училище в —акча, просъществувало до м. март 1866 г. ќт месец ноември 1867 г. Ќикола ќбретенов е библиотекар и член на насто€телството, на русенското читалище "«ора", основано през 1866 от ƒраган ÷анков и по-интелигентни русенски граждани, превърнало се в една от тайните квартири на Ѕългарски€ ÷ентрален –еволюционен  омитет(Ѕ.÷.–. .)

Ќа 7 юни 1871 г., Ќикола ќбретенов е поканен от ’ристо »ванов  ниговезеца, да се включи в революционната борба, като куриер между Ѕългари€ и Ѕ.÷.–. . в Ѕукурещ.

Ќа 29 юни 1871 г. Ќикола ќбретенов отива в Ѕукурещ да представи препоръките си на председател€ на Ѕ.÷.–. . Ћюбен  аравелов.

—лед като е утвърден от Ћюбен  аравелов, Ќикола ќбретенов и ƒимитър √оров от √юргево разработват нелегален канал, за пренас€не на поща, печатни материали и оръжие, между Ѕукурещ-√юргево и –усе.

—ледвайки разпореждани€та на Ћюбен  аравелов и препоръките на јнгел  ънчев, Ќикола ќбретенов, “ома  ърджиев и –ади »ванов, основават –усенски€ частен революционен комитет. ”чредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г., в дома на Ќикола ќбретенов (къщата на баба “онка). ѕо-късно в комитета са приети √еорги »кономов, √анчо  арамаждраков, »ларион ƒрагостинов, Ќикола —акиларов, «ахари —то€нов, Ќикола “абаков и много други.

ќт 29 април до 4 май 1872 г., Ќикола ќбретенов е делегат на събранието в Ѕукурещ(участват 25 души, представители на частните революционни комитети от Ѕългари€ и ¬лашко), което приема нови€т устав на ÷.Ѕ.–. ., преизбира Ћ. аравелов за председател на комитета в Ѕукурещ, и упълномощ€ва ¬асил Ћевски да образува ѕривременно правителство в Ѕългарско, гдето той намери за добре.

 ъм кра€ на м. юни 1872 г. Ќикола ќбретенов, по разработени€ нелегален канал, с помощта на баба “онка, ѕетрана ќбретенова, “одорка ћиразчиева и Ќатали€  аравелова пренас€т напечатаните устави, квитанции и други материали, униформата, саб€та и пушката на ¬асил Ћевски.

ѕрез 1873 г. Ќикола ќбретенов се запознава със —тефан —тамболов, който израз€ва желание да се включи в борбата като заместник на ¬асил Ћевски.

ћежду 20-21 август 1874 г. Ќикола ќбретенов участва в заседанието на Ѕ.÷.–. . в Ѕукурещ, което преизбира Ћ. аравелов за председател на комитета, избира ’ристо Ѕотев за секретар и утвърждава —тефан —тамболов като главен апостол в Ѕългари€, заместник на ¬асил Ћевски. ѕрез м.август 1875 Ќикола ќбретенов участва в заседани€та на Ѕ.÷.–. ., вече под председателството на ’ристо Ѕотев, на които е решено около средата на м. септември 1875 г., Ѕългари€ да въстане. –ешено е страната да бъде разделена на следните революционни окръзи: –усенскo-Ўуменски, включващ ¬арна и –азград с апостол, Ќикола ќбретенов; —тарозагорски с апостол —тефан —тамболов; “ърновски с апостол ћихаил —арафов; —ливенски с апостол “аню —то€нов и Ћовешко-“ро€нски с апостол —то€н ƒрагнев. Ќа —то€н «аимов е поставена задача да подпали ÷ариград(»стамбул), на ’ристо Ѕотев да доведе ‘илип “отю от ќдеса, и на ѕанайот ’итов да води преговори с Ѕелград. ƒо избухването на —тарозагорското въстание на 16 септември 1875 г., Ќикола ќбретенов участва дейно в подготовката на „ервеноводската чета, и на населението в близките до „ервена вода села: Ќово село, ўръклево, Ћипник, √агал€, »ваново,  ушово, Ўикорово, “абачка и др. —лед потушаването на въстанието, вследствие на предателството на јндрей ћомчев са заловени повече от 1000 души. Ќа 27 септември 1875 г. Ќикола ќбретенов се укрива в дома на  арамихайлов, драгоман в –уското консулство, който организира б€гството му в –умъни€.

ѕрез м.септември 1875 г. Ќикола ќбретенов и —то€н «аимов, са настанени от ƒимитър √оров, в една квартира в √юргево, ко€то наричат " азармата". ѕрез октомври към т€х се присъедин€ват ѕанайот ¬олов, завърналите се от ÷ариград, √еорги Ѕенковски и »ваница ƒанчов, и ’ристо  араминков.  ъм кра€ на месец октомври от Ѕукурещ идват —тефан —тамболов и »ларион ƒрагостинов.

 ъм средата на м.ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава √юргевски€т революционен комитет под председателството на —тефан —тамболов. «а секретар е определен —то€н «аимов, а членове са:ѕанайот ¬олов, Ќикола ќбретенов, »ларион ƒрагостинов, ’ристо  араминков, √еорги јпостолов, Ќикола —лавков, √еорги Ѕенковски, √еорги »кономов, √еорги ќбретенов и √еорги »змирлиев.

«аседани€та продължават до 25 декември 1875 г. –ешено е да бъде подготвено въстание, което да избухне на 11 май 1876 г. «а целта страната е разделена на 4, според Ќикола ќбретенов на 5 революционни окръга: ≤-ви “ърновски, с апостоли —тефан —тамболов, √еорги »змирлиев, ’ристо  араминков, ’ристо »ванов √олеми€ и др.; ≤≤-ри —ливенски с апостоли »ларион ƒрагостинов, √еорги »кономов, √еорги ќбретенов и —тоил ¬ойвода; ≤≤≤-ти ѕловдивски с апостоли ѕанайот ¬олов, √еорги Ѕенковски, «ахари —то€нов, “одор  аблешков и др.;≤V-ти —офийски с апостоли Ќикола ќбретенов и Ќикола —лавков и V-ти ¬рачански с апостоли —то€н «аимов и √еорги јпостолов(революционните окръзи са дадени по Ќикола ќбретенов).

¬ началото на 1876 г. "апостолите" се отправ€т към определените им революционни окръзи.

Ќа 24 €нуари 1876 г. Ќикола ќбретенов и √еорги јпостолов преминават ƒунав при ќр€хово и се отправ€т към гр.¬раца.

¬ъв ¬раца «аимов и Ќикола ќбретенов, отчитайки обстановката, решават той и √еорги јпостолов да се върнат в –умъни€, за да куп€т оръжие и при избухване на въстанието да го донесат във ¬раца, с чета. Ќикола ќбретенов и √еорги јпостолов, с помощта на  райовски€ –еволюционен комитет, закупуват оръжие и муниции, а големи€т родолюбец ’ристо Ѕотев пламенно се заема с организирането на четата. Ќа 17 май, понеделник, 1876 г. Ќикола ќбретенов с четата водена от ’ристо Ѕотев слиза от парахода "–адецки" на  озлодуйски€т бр€г, където четниците целувайки родната зем€ се заклеват пред знамето, изработено от сестра му ѕетрана ќбретенова.

Ќикола ќбретенов участва във всички битки на четата. Ѕил е с ’ристо Ѕотев при смъртта му на 20 май 1876 г.Ќа 3 юни 1927 г., като член на нарочна комиси€, Ќикола ќбретенов установ€ва точното м€сто на гибелта на поета-революционер ’ристо Ѕотев, за което е съставен протокол.

—лед един месец изпълнен със сражени€, скитане и глад из неприветливата през тази 1876 т. планина, на 17 юни Ќикола ќбретенов, заедно с другарите си —ава ѕенев, ƒимитър “одоров и —то€н Ћовчали€та са предадени от брат€та ѕенчо и ѕетър и заловени в Ѕалюви€т хан близо до с.Ўипково, “ро€нско от турската потер€.

—ъдът в “ърново ги осъжда на смърт. ѕрисъдата не е подписаната, и осъдените са изпратени в –усе да бъдат съдени от извънреден съд.

»звънредни€т съд в –усе, отново ги осъжда на смърт чрез обесване.

Ќикола ќбретенов и —то€н «аимов са разкарвани из цели€т град(–усе) с присъдата окачена на ши€та им.

ѕо заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в ћала јзи€.

Ќа 2 юли 1876 г. в крепостта —ен ∆ан ƒ'јкр, Ќикола ќбретенов се среща с брат си јнгел заточен 8 години преди това, като участник в четата на ’аджи ƒимитър и —тефан  араджа.

ќсвободен по силата на капитулациите, към —анстефански€т мирен договор, през 1878 г. Ќикола ќбретенов се завръща в освободеното си отечество.

Ќикола ќбретенов активно участва в строителството на съвременна Ѕългари€. „ленува в либералната, по-късно народно-либералната парти€, продължавайки сътрудничеството си със —тефан —тамболов. Ѕил е окръжен управител в “утракан, в —илистра, където дейно участва в потушаването на бунтовете на офицерите русофили, и в –усе.

ѕрез 1907 г. Ќикола ќбретенов е избран за народен представител и кмет на –усе.

Ќавършил 90 годишна възраст, на 11 октомври 1939 г., в гр. –усе Ќикола ќбретенов умира, н€колко дни преди официалното честване от русенското гражданство на юбиле€ му. “ака си отива от този св€т последни€т представител на поколението отдало сво€та младост на борбата за националната независимост на Ѕългари€. Ќай-добрата характеристика за човека и революционера Ќикола ќбретенов, може би се съдържа в ѕрощалното писмо, което пише до майка си, при заминаването му с Ѕотевата чета:"ј ти, мамо, недей престава никога от да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого...«а слава никога не гледайте, а за чест и правда - то е най-светото нещо на този св€т."