Make your own free website on Tripod.com

                      

• ПОМНИМ ЛИ ГИ ? • ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ • ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ • ФОТО ГАЛЕРИЯ • БРЦК-НОВ •

                                  

 

                                          

УСТАВ  НА  БРЦК

 

Подбуда и цел

Подбуда. Тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров. Цел с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесаджии и еничери и в което владее правото на силата, да се подигне храм на истината и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото била, всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.

За извършването на таквази революция са нужни: 1) уреждане, 2) пари, 3) хора, 4) оръжие и други бойни потреби.

За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от б. народ, (които) съставиха Централен български революционен комитет.

 

Централен български революционен комитет

Пребиваването на ЦБР комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае — навсякъде и нийде.

БЦР комитет се състои от един председател и от един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и още седем члена, между които е и един поп.

Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът са избират от членовете на комитета, в нужда ще се променяват от същите и ще бъдат под надзора им.

 

Длъжността на председателя

1.    Да отваря и да затваря заседанията.

2.    В нужно време да свиква извънредни събрания.

3.    Да варди и одържа ред на разискванията и гласоподаванията в заседанията.

4.    Да въвежда в работа решенията на заседанията.

5.    Да води надзор на подпредседателя, писарите и касиера в изпълняванието на длъж
ностите им.

6.    В гласоподаванията ще дава само един глас: в случай, когато и на двете страни гласоподаванията са равни, може да даде оше един.

 

Длъжността на подпредседателя

1.    Ще помага на председателя в извършването на длъжностите му.

2.    Във време на отсъствието на председателя ще го заменява в службата му.

 

Длъжността на касиера

1. Ще приема пари от частните БР комитети и от други места, на срещу които ще дава разписки под номера, ще ги записва в касиерската книга, ще явява за тях и на комитета, за да се запишат в главната комитетска книга.

2. Ще издава пари по решението на комитета навсякъде и за всичко.

 

За събранията въобще

Всички членове на комитета са в събранията равноправни.

Събранията ще стават редовно в неделята два пъти, в нужда и по-често. Решенията в събранията ще стават по вишегласие, което председателят подир нужните разисквания обявява. Решенията ще носят комитетския печат, без него не са припознати.

Писма до Ц. комитет, както и от него до вънкашните частни комитети, ще се приемат и изпровождат само чрез едно лице, което Ц. комитет ще назначи. Никой от частните комитети няма да знае де е Ц. ком. и кои лица го съставляват.

 

I Устройство

За да може комитетът по-лесно да нареди работите и приготви революцията, състави в градищата с околните им села частни р. б. комитети.

За да може по-добре да нагледва работите на частните комитети и да извършва наказанията на престъпниците на закона, нареди тайна полиция.

А за да могат да бъдат и съобщенията между него и частните комитети по-сигурни, нареди революционарна тайна поща.

 

II Пари

С пари ще се снабдява ЦБРК сам или чрез частните комитети на начин, когото той със съгласието на частния к. за най-добре намери.

 

III Хора

С хора, било за войводи, пощари, полициени или пък за действуващи на пръв позив войници, ще се снабдява ЦРБК или направо, или чрез другите частни комитети по наредата, която той ще им даде.

 

IV Оръжие и други бойни потреби

С оръжие ще се снабдява ЦРБК сам, като проводи по-напред хора учени, които разумяват от оръжие да го прегледат.

 

Частните български революционарни комитети

Всякой град с околните си села съставлява частен БРК, който се управлява тъй също както и Централният.

Всякой частен БРК се допитва и отправя писмата си до Ц. комитет, под когото направо и зависи.

Всички писма и решения от частния БР комитет до Централния ще се управят чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи.

Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частния ком. са тайни.

Само по едно лице от частните комитети е известно на Ц. комитет. За в случай ако лицето, назначено от частния комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.

 

Длъжността на частните Б Р комитети

Частните БР комитети са длъжни да съобщават на Ц. комитет:

1.    От колко села се състои околността им.

2.    В кое село колко хора има и от каква са народност и по колко от всяка народност.

3.    Колко има български юнаци, способни да носят оръжие и колко са готови за първи
позив.

4.    Колко оръжие имат и какво е.

5.    Дали имат в околността си способни хора за войводи и де се намират.

6.    Колко може да се сбере в нужно време жито, овес, ечемик, сено, слама и други по
треби за храна на животните.

7.    Колко може да има волове, крави, коне, овце и др.

8.    Колко яхъра има и по за колко животни и др. подобни, които ще им са назначат от Ц.
комитет.

 

Тайната полиция

Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. комитет.

Никой от частните комитети няма да знае от кои лица тя се състои.

Броят на членовете е неизвестен. Ц. комитет го определя според потребите.

Членовете на тайната полиция са разпръснати по всичките градища.

Всякой от членовете на тайната полиция познава революционарните работници в града, в когото е определен, чрез един знак, който му е съобщен от Ц. комитет.

 

Длъжността на тайната полиция

1.    Да нагледна тайно делата на революционарните работници в града си и да ги съоб
щава на Ц. комитет.

2.    Да опитва и да се уверява в точността и верността на тайната полиция.

3.    Да шпионира турските шпиони и да предирва стъпка по стъпка делата на турската тайна полиция и да ги съобщава направо на Ц. комитет.

4.    Да е извършителна власт на ЦК, т. е. да наказва престъпниците на закона според заповедта на Ц. комитет.

Смъртните наказания ще се извършват тайно, но ако обстоятелствата не позволяват, ще се извършват на явни места и посред пладне.

Споразуменията на полицията с Ц. комитет ще стават само чрез един човек, когото ЦК е назначил и който в същото време е управител на другите членове на полицията в града.

Членовете на комисията трябва да са хора избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни.

Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които падне жребие и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.

 

Тайната поща

Тайната поща зависи и се управлява направо от Ц. комитет. Броят на членовете на тайната поща не е определен, ще се увеличават или умаляват според потребите.

Член от тайната поща няма да познава повече от четирима или петима от своите другари.

Разнасянето на писма, решения или други съобщения ще се съобщават от лице на лице с нужните лозинки - никак направо.

 

Как ще се приемат нови революционарни работници

Всякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желаел да работи, но нямал случай.

Ако някой, поканен да вземе участие в работите ни, се откаже, трябва да изложи писмено причините и основанията, на които се отказва, и условията, под които би приел.

Който иска да вземе участие в работите ни, трябва да има препоръка от някого от познатите до някой революционарен работник.

Когато се препоръчва на някой от работниците някой вънкашен човек, трябва по-напред да го изпита: кой е, отде иде, какво иска, какви му са мислите и др., па да яви за всичките тези на Ц. комитет, като прибави още и добър опис на физиономията му и въобще на всичките му свойства характеристични, а пък него да го задържи, доде приеме отговор от комитета.

Когато се яви на комитета, че някой си е преводен от някое дружество или от някого за някакво си споразумение с комитета, то той трябва да яви на тайната полиция да го изпита, а пък в същото време да се увери сам, или писмено, или устно, от човека, когото нарочно трябва да проводи до онез, които са го най-напред препоръчали, или право до оногоз, от когото казва, че е бил преводен.

Когато комитетът се увери, че проведеният или препоръчаният човек е чист, влиза с него в споразумение посредством едного, когото той сам си е отредил.

 

За приемането на войводите и за техните длъжности

Войводите се приемат по гореизложения начин. Когато някой войвода се яви на ЦК и поиска да бъде приет, трябва по-напред да положи изпит от нужните военни науки пред комисията военна, която ЦК ше нареди.

Длъжностите на войводите са: да прегледат позициите, да изберят и определят бранителни точки и да направят нужните фортификаторни планове за укреплението им, да назначат операционните и комуникационни линии, да направят план за революцията, да приготвят нужния военен закон и най-подир да вдигнат народните байраци и да прогласят народната свобода и Балканската република.

 

За всекиго въобще

Всякой от членовете на революционарните работници, бил кой бил, трябва да знае сам и да държи в сърцето си това, щото му е поверено.

Не трябва да казва, нито да загатва за таквиз работи на любовница, на жена и пр., само на най-искрения си приятел може да позагатва нещо, та кога се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие и нещастие на бойното поле, може да го приемне, като извести предварително частния комитет, под когото зависи.

Ако някой от революционарите падне в някоя нужда, всякой от другарите му (разумява се всичките други революционари) е длъжен на показания му знак да му помогне.

Ако се появи някой непознат човек, та поиска в името на ЦК да буни народа или други подобни, макар той и да е имал нужния знак (може би откраднат или със силата на оръжието е изпитан).

В такъв случай трябва да се яви на ЦК и да се преследва, па ако може, и да се улови от тайната полиция.

Ако се случи, че лозинката падне в неприятелски ръце, трябва по-скоро да се яви на ЦК да я промени.

Ако някой тайно или по друг начин се научи, че неприятелите кроят нещо тайно, трябва изведнъж да се яви на ЦК, па ако може, и на другите частни комитети.

 

Наказателен закон

§ 1. Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт.

§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§ 4. Ако някой не признае Централния революционарен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§ 6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

 

Нужни проглашение

Централният български революционарен комитет в името на всичките онези, които са го избрали, основан на своята тайна полиция и със силата на нейното оръжие прогласява.

I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българския народ пред другите народности и да прави с тях сам уговори без знанието на Ц. комитет.

II. Никой няма право да съставлява други революционарни комитети без знанието на Ц. комитет.

III. Никой няма право да издава революционарни прокламации и да буни народа
без знанието на Ц. комитет.

 

Забележка

Тоя закон ще трае до захващаието на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат.

 

 

Програма на Българския революционен централни комитет

 

 

Без свобода няма живот. .

Смърт на неприятелите

 

1.      Българският революционни централни комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие. Формата на бъдещото българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено.

2.      За да бъде изпълнена тая цел, позволява се всяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр.

3.      Ние, българите, желаеме да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свезана, и желаеме да съставим с тях федерация из свободни земи.

4.      Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т. е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ; а ония земи, които са населени с румъни, със сърби, с черногорци и с гърци, да се управляват съобразно с характера на румънския, сръбския, черногорския и гръцкия народи.

5.      Нека всяка народност, както и всеки човек, утвърди своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаеме чуждото, т. е. онова, щото не е наше; но не
желаеме да дадеме и другиму своето.

6.      Ние нямаме претенции за исторически права и затова оставяме на самия народ да реши своята съдба и да яви с кой отдел на съюза желае да се присъедини: със сръбския ли, с българския ли, с румънския или с гръцкия - следователно у нас не могат и да бъдат
въпроси за границите.

7.      Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи. Ние не желаеме да владееме над другиго и затова не дозволяваме да ни владеят и
другите.

8.      Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме навсякъде и всякога.

9.      Ние принимаваме и гърците в числото на нашите приятели и съюзници, ако само те се откажат от своите панелинически цели от своите исторически претенции.

10.  Ние не въставаме против турския народ, а против турското правителство и против ония турци, които го подкрепят и бранят. С една дума, ние считаме за приятели всичките народи и народности, които съчувствуват на нашето свещено и честно дело, без да гледаме на вяра н на народност.